Това, което не ме убива, ме прави по-силен

Животът редува щастливи и нещастни мигове. Малко вероятно е да изпитваме постоянно състояние на блаженство, да сме винаги добре или събитията да ни се усмихват непрекъснато. Колкото и да е странно, ние се учим повече от неприятните факти, отколкото от радостните случки. В този житейски кръговрат не се замисляме, когато идват хубавите моменти, просто ги живеем. Но какво се случва, когато се сблъскаме с нещо неприятно, дори трагично? Ние никога не сме готови за нещастието. Не можем да го предотвратим, но има формула, която да използваме, за да преодолеем по-лесно загубата. Затова е важно да се изправяме пред това, което ни притеснява и да намираме начин да го „поправим“, а не да го заобикаляме.

Ние ставаме по- силни и устойчиви, когато проявим смелост, когато се изправяме срещу проблемите и само тогава можем да „затворим напълно вратата“.

Нормално е да искаме да се измъкнем от това, което ни притеснява. Повечето от заплахите в днешно време, пред които сме изправени вече не са лъвове и змии и следователно изискват по-сложен отговор. Когато се чувстваме „счупени“ отвътре, не бива да бягаме и да оставяме разрушението да си отиде от само себе си или да се успокояваме, че всичко ще бъде наред, но само с мислите си. Нужно е да се погрижим сами за себе си, да се изградим отново след настъпилия срив. Това, от което бягаме, ни съпътства непрекъснато, то е наш придружител. Ние сме принудени да преминем през процеса, защото ако се опитаме да избягаме от него (страха, безпокойството, гнева, стреса) рано или късно ще разберем, че той ни е последвал там, където сме отишли. Бягството не е решение, то е грешна гледна точка. Това, което не научаваме, се повтаря. Решението е да подходим съзнателно и с действия.

С помощта на хипнозата работим по волята да слушаме себе си, научаваме се да бъдем смели, да застанем лице в лице пред ситуацията, която не ни позволява да продължите напред. С аудио хипнозите успяваме да коригираме това, което ни безпокои и научаваме много повече за себе си, отколкото първоначално сме предполагали.
Опознаваме страха и го опитомяваме!