Бягаме от празнотата по начини, които ни пречат да идентифицираме корена на проблема и да намерим решението.

„Имам всичко, което искам в живота, и въпреки това се чувствам празен. Нищо, към което се стремя, не ме прави щастлив“.

Това е фраза, която често чувам от човека срещу мен по време на психотерапия. Опитваш се да държиш ума зает, само и само да не мислиш за празнотата. Но идва денят, в който повече не може да търпиш. Така че да спреш означава да се изправиш пред празнотата. Справянето с това чувство означава да откриеш причините и да спреш да издигаш временни бариери.

Усещането за празнота е дълбоко неразположение, както и напразните усилия да се сложи край. Да контролираш усещането за празнота е като да се опитваш да задържиш вода с дланите на ръцете си. Липсата на изход може да доведе до отчаяние.

Една от най-често срещаните стратегии е човек да запълни времето с множество дейности. Тези, които използват тази техника, често изпитват силна тревожност в моменти на бездействие. Много се крият от празнотата с покупки, от които нямат нужда. Други изпадат в зависимост към алкохол, хазарт или преяждане. Подобно поведение може да доведе до още здравословни и финансови проблеми.

Различни психологически и жизнени моменти също са свързани с усещането за празнота. Сред най-важните са:
• Депресия
Депресивно разстройство може да се развие, когато усещането за празнота стане хронично. В този случай има и придружаващо чувство на отчаяние.
• Скръб
Обичайно е да преминете през период, характеризиращ се с чувство на празнота при загуба на любим човек или след раздяла. Това е така, защото животът, какъвто го познаваме, внезапно се променя.
• Очаквания
Когато човек концентрира всичките си усилия върху една единствена цел и резултатът не е според очакванията, чувството на разочарование може да бъде дълбоко. Това се отразява например па време на възрастовите кризи.
• Контрол
Разстройствата от невротичния спектър се характеризират с желание за контрол. Откриването, че не се контролират определени аспекти от живота, събужда усещането за празнота и отчаяние.

Въпреки че е трудно да се признае, моментите на празнота или екзистенциална криза често са необходими, защото позволяват промяна. Нямаме друг избор, освен да открием причината за нашето нещастие, когато празнотата ни завладее. Необходимо е да се приложи механизъм за реконструкция в различните области от живота , за да може човек да преоткрие себе си.