„Има деликатен баланс между почитането на миналото и изгубването в него.“

Екхарт Толе

Излекуването на миналото не винаги е лесно. Ние сме склонни да го носим със себе си – целият този багаж „от вчера“ е интегриран във всяка частица от нашето същество, разтворен в мисли, вграден в ограничаващи нагласи, в страх и безсънни нощи. Въпреки че е невъзможно да забравим всичко преживяно, можем да се изправим пред него, за да се научим да живеем с него – и то без болка. В състояния, когато остава травмата или неблагоприятното преживяване от миналото, е много трудно да се оцени настоящето, защото паметта е обсебваща. Тя отчаяно ни напомня за това, което някога ни е наранило толкова много, донесло ни е разочарование, страдание и не сме успели да се справим.
Има хора, които при същите обстоятелства успяват да преодолеят преживяното без сериозни последствия. Други пък напротив, носят в себе си огромни тежести, които не знаят как да управляват. Вярно е, че не всички реагираме по един и същи начин пред трудностите, но всички можем да потърсим нови възможности за преодоляване на миналото и преоценка на настоящето.

Всички сме претърпели в един или друг момент неблагоприятно емоционално въздействие. Изправянето срещу душевната болка изисква смелост. Преходът се случва, когато спрем да отразяваме огледалата на миналото и обърнем лицата си към това, което наистина има значение: настоящето, което очаква от нас да сме смели, за да се излекуваме и да продължим напред в мир със себе си.

Травмите имат безкрайни форми и произход. Има например настоящо страдание, което е резултат от много специфични събития (смъртта на член на семейството, например). В други случаи това е резултат от продължаващ стрес, нещо преживяно в детството, когато например някое друго дете ни е тормозило.
Необходимостта да се излекуваме от миналото, за да живеем с удовлетворение в настоящето, е от съществено значение. Ако сме претърпели някакъв вид травма в миналото и не сме се справили с нея, този посттравматичен стрес ще се засили, ще бъдем все по-уязвими, ще имаме желание да споделим с някого за емоционалния срив. Но не всеки ще може да „разбере“ през какво сме преминали.

Понякога споделянето на проблеми с определени хора, може да има обратен ефект. Трябва да знаем с кого да говорим. И разбира се, да се доверим на специалисти за тези ситуации. Психолозите са хора, които могат да ни разберат и да ни дадат конкретна и ценна помощ, за да генерираме адекватна промяна в нас. За да излекуваме миналото, трябва да се справим с безпокойството и тревожността. В тези случаи прилагането на хипноза или психотерапия , научаването на техники за дишане, релаксация и управление на стреса ще бъде от голяма помощ.

Така че, нека не се колебаем да потърсим помощ, ако имаме нужда от нея. Вчерашният ден вече не съществува, той е пометен от течението на живота, а настоящето ни отваря нови възможности.

Нека не ги пропиляваме, нека се научим да лекуваме миналото!